Историята на развитието на тестовите инструменти за релейна защита може да бъде проследена до началото на 20-ти век, когато електромеханичните релета започнаха да се използват широко в енергийните системи. По това време тестването на устройствата за релейна защита се основаваше главно на ръчни операции и визуални проверки.
С развитието на електронните технологии през 60-те и 70-те години на миналия век се появи първото поколение цифрови инструменти за тестване на релейна защита. Те основно се състоят от цифрови волтметри и амперметри и могат да симулират различни условия на повреда в електроенергийната система. Тези инструменти обаче бяха сравнително обемисти, скъпи и нямаха ефективни възможности за обработка на данни.
През 80-те и 90-те години на миналия век започва да се появява второто поколение инструменти за тестване на релейна защита, базирани на по-добри интегрални схеми, технология за цифрова обработка на сигнали и използването на персонални компютри (PC). Тези инструменти се характеризират с по-висока точност на измерване, по-ниска консумация на енергия и по-голяма гъвкавост при тестване. Те също бяха в състояние да генерират графични представяния на резултатите от теста, което значително улесни анализа на данните от теста.
През 21-ви век се появи третото поколение инструменти за тестване на релейна защита, разчитащи на напреднали технологии като Интернет на нещата, изкуствен интелект и облачни изчисления. Тези инструменти са станали по-интелигентни, с по-голяма функционалност и са включили важни функции като автоматично записване на последователност от тестове, автоматично генериране на отчети и дистанционно наблюдение. Това значително подобри качеството и ефективността на тестването на релейната защита и намали натоварването на персонала, извършващ тестването.
